Всеки родител носи невидим багаж, пълен с тежки „трябва“:
Трябва да правя само домашни пюрета от био зеленчуци.
Трябва да играя с детето си непрекъснато, иначе го пренебрегвам.
Трябва домът ни да блести, а аз винаги да съм усмихната и енергична.
Този вътрешен критик може да бъде изключително жесток. Психоаналитикът Доналд Уиникът въвежда спасителното понятие за „достатъчно добрия родител“ – онзи, който греши, ядосва се, понякога пуска телевизора, но обича детето си безусловно и му осигурява сигурност. И знае ли какво? Децата не се нуждаят от безупречни родители. Те се нуждаят от истински, живи и топли хора до себе си.
Как да отърсим плещите си от тежестта на перфекционизма?
Идентифицирайте гласа на вътрешния си критик: Когато се хванете да мислите „Аз съм лоша майка/лош татко, защото днес избухнах“ или „Другите родители се справят много по-добре“, се запитайте: „Бих ли казал тези думи на най-добрия си приятел, ако той беше в моята ситуация?“ Отговорът почти сигурно е „не“. Бъдете така състрадателни към себе си, както бихте били към скъп човек.
Направете си ревизия на очакванията (изхвърлете излишното): Прегледайте ежедневните си задачи. Кои от тях са наистина важни за оцеляването и щастието на семейството ви, и кои правите само заради общественото мнение или собствения си страх да не излезете „недостатъчно добри“?
Практикувайте микро-състрадание към себе си: Когато денят е бил тежък и хаотичен, вечерта вместо да правите пълен анализ на грешките си, се запитете: „Какво направих добре днес?“ Може би сте изслушали детето в труден момент, може би сте направили топла прегръдка или просто сте оцелели през поредния каприз. Празнувайте тези малки победи. Родителството е маратон, а не спринт – разрешете си да бъдете просто хора.
